Корпоративните снимки, които остаряват за една година

Има един тип корпоративна снимка, която вероятно всички сме виждали.

Четирима души стоят пред бяла стена.

Ръцете са кръстосани.

Единият е леко обърнат наляво.

Другият – леко надясно.

Всички се усмихват с онази специфична усмивка, която казва:

„Фотографът току-що ми каза да се отпусна.“

:)

Снимките технически са чудесни.

Светлината е добра. Резолюцията е добра. Всички изглеждат прилично.

И шест месеца по-късно маркетинг екипът открива, че почти няма къде да ги използва.

„Имаме хубави снимки“ и „имаме добър визуален материал“ са две различни неща

Това е разлика, за която започнах да мисля много, когато започнах да работя по корпоративни фотосесии.

Защото една компания рядко има нужда просто от портрети.

Тя има нужда от изображения за:

сайт;
LinkedIn;
PR публикации;
интервюта;
презентации;
обяви за работа;
employer branding;
банери;
социални мрежи;
медийни участия;
понякога печатни материали.

И всяко от тези неща иска различен кадър.

Една прекрасна вертикална снимка може да бъде практически безполезна за homepage

Това е онзи детайл, за който обикновено се сещаме след фотосесията.

Имаме страхотен портрет.

Само че дизайнерът иска landscape banner.

Изрязваме.

И половината човек изчезва.

Или трябва да сложим текст върху снимката, но фотографът е запълнил целия кадър.

Няма negative space.

Или снимката изглежда чудесно на desktop, но на mobile лицето попада точно под менюто.

Това не е проблем на фотографията.

Това е проблем на планирането.

Аз бих започнала корпоративната фотосесия не от фотоапарата, а от списък

Къде ще използваме тези снимки през следващите две години?

Homepage.
About.
Management.
LinkedIn.
PR.
Recruitment.
Presentations.
Social media.

И чак тогава започва интересното.

За един и същи човек може да ни трябват:

официален портрет;
по-естествен работен кадър;
вертикален кадър;
хоризонтален кадър;
близък портрет;
по-широк кадър със среда;
кадър с пространство вляво;
кадър с пространство вдясно.

Изведнъж една фотосесия престава да бъде „да направим няколко хубави снимки“.

Превръща се в производство на визуална библиотека.

Следващият проблем са дрехите

Тук вероятно няма да ви изненадам.

:)

Дреха, която изглежда прекрасно на живо, невинаги работи на камера.

Много ситни десени могат да създават визуален шум.

Силно трендова кройка може след две години да крещи точно коя година е направена снимката.

Черно сако + бяла риза + бял фон може технически да е „бизнес“, но да няма абсолютно нищо общо с визуалния език на компанията.

И обратното – ако всички са облечени прекалено „по бранда“, снимката може да започне да изглежда като реклама.

Балансът е много фин.

Лицата имат значение. Но не всяко лице автоматично прави сайта по-достоверен.

Изследванията върху web design показват, че човешките изображения и лица могат да увеличават усещането за социално присъствие и доверие.

Има и експерименти, при които фотографии и видео с реални хора повишават първоначалното доверие към онлайн бизнес.

Но има една подробност, която много ми харесва.

Друг експеримент с корпоративни сайтове установява, че просто добавянето на снимка на човек не прави автоматично сайта по-професионален. В някои варианти сайтовете без такава снимка дори са оценени като по-професионални.

Тоест:

Не ни трябва лице просто защото маркетингът е казал, че „хората продават“.

Трябва ни правилното изображение.

И тук стигаме до stock фотографията

Нямам нищо против stock снимките по принцип.

Има прекрасни такива.

Но има един особен момент, когато отворите сайта на компания и виждате шестима изключително щастливи „колеги“, които очевидно никога не са се срещали.

Единият държи таблет.

Другата сочи нещо на лаптоп.

Третият се смее необяснимо силно на диаграма.

Знаете снимката.

:)

За бизнес, който продава експертиза, хора и доверие, собствената визуална библиотека има огромно предимство:

тя показва истинската компания.

Истинските лица.

Истинската среда.

Истинските детайли.

И точно с навлизането на AI изображенията това според мен ще става все по-ценно.

Вече можем да генерираме практически идеален офис и практически идеален екип.

Затова реалността започва да се превръща в premium.

Добрата корпоративна фотосесия трябва да остарява бавно

Това е може би най-важното ми правило.

Не искам след година снимките да изглеждат стари.

Не искам и след три месеца да открием, че нямаме подходящ кадър за нова презентация.

Затова бих избягвала прекалено трендови дрехи.

Бих планирала няколко комбинации.

Бих снимала различни ориентации.

Бих мислила за цветовете на сайта.

Бих предвидила negative space.

Бих направила както индивидуални, така и екипни и работни кадри.

И ако бюджетът и организацията го позволяват – бих заснела и кратки видео фрагменти в същия ден.

Защото истинската стойност на една корпоративна фотосесия не е:

„Колко хубави снимки получихме?“

А:

„Колко дълго и на колко различни места бизнесът ще може да ги използва?“

Това вече е съвсем различен начин да планираме снимките.

И според мен – много по-смислен.