Кристиан Диор: Малко известни факти

Историята на един от най-забележителните дизайнери на XX век е пълна с неочаквани обрати. Животът му е белязан от противоречиви събития – от богатство до бедност и от мирно време до война. Но какво остава неизвестно за този гений на модата? Представяме Ви няколко малко известни факта за Кристиан Диор.

Той е искал да стане архитект

От най-ранна възраст Кристиан Диор мечтае да стане архитект. Израствайки в голяма къща в Северна Франция, той често изучава сградата и си представя как би могъл да подобри фасадата ѝ, която смята за несъвършена.

Родителите му обаче го насочват към кариера в дипломацията и впоследствие той учи политически науки в Париж. Въпреки че завършва, Диор никога не преследва кариера в политиката.

Страстта му към архитектурата никога не избледнява. Когато започва да проектира собствените си колекции, той заявява, че гледа на всеки дизайн като на архитектурно творение, конструирайки внимателно силуета и детайлите му, сякаш са фасада на сграда.

Истински новатор за времето си

Диор е първият дизайнер, който лицензира своите дизайни. Целта му е да предложи цялостната визия на своя "New Look" – от рокли и ръкавици до шапки и парфюми – без компромис с качеството. Всеки артикул се произвежда под неговата марка в различни части на света, за да се гарантират най-високите стандарти. Първоначално посрещнат със съпротива от Френската модна камара, този бизнес модел скоро е възприет от всички големи модни къщи, доказвайки се като изключително печеливш ход за марката Dior.

Той е и пионер в това да направи висшата мода по-достъпна чрез това, което днес наричаме колекции "ready-to-wear" (prêt-à-porter). В епоха, когато повечето облекла се изработват по поръчка, идеята на Диор да предлага колекции в различни размери е революционна.

Традицията на сезонните колекции също произлиза от Диор. Първоначално той създава по четири колекции годишно, практика, която по-късно се превръща в познатия днес график пролет/лято и есен/зима.

Борбата му с емоционалното хранене

Малко известен факт е, че Кристиан Диор се бори с това, което днес определяме като "емоционално хранене". Дълбоко скромен и потаен човек, той избягва публични изяви, като често изпраща служители на интервюта и пропуска финалния поклон на собствените си ревюта. Рядко споделя най-съкровените си чувства, а храната се превръща в източник на утеха в моменти на емоционален срив. Като умел готвач, той никога не се лишава от любимите си ястия. Смята се, че склонността му да търси утеха в храната често е свързана с несподелена любов. Въпреки че личният му живот е пазен в тайна, известно е, че често е бил отхвърлян от обектите на своите чувства.

Велик артист, но не и майстор на занаята

Диор е брилянтен художник на скици – талант, който го издържа, преди да се присъедини към модна къща "Robert Piguet" на 33-годишна възраст. Когато стартира собствената си марка обаче, той открива, че техническата страна на изработката на облекла не го интересува. Макар да познава процесите, той така и не усъвършенства занаята. Същото се отнася и за продажбите и управлението на компанията. Диор мъдро се обгражда с лоялен екип, който поема бизнес операциите, оставяйки го свободен да твори. Неговият фокус е върху артистичната визия: дефиниране на силуета, избор на платове и задаване на цялостната посока за бранда. Именно това делегиране може би е тайната на творческия му успех.

Независима кариера от едва 12 години

Кристиан Диор започва независимата си кариера, след като навършва 40 години. Дебютната му колекция има незабавен и огромен успех, възвестявайки завръщането към разкоша и женствеността от предвоенната епоха – време, което той свързва със своето безгрижно детство. През цялата си кариера той защитава пищните, обемни силуети и луксозните материи. Само за 12 години Диор изгражда международна империя, която променя завинаги курса на световната мода, установявайки нови стандарти, които се следват и до днес. След смъртта му модна къща Dior продължава своето развитие под ръководството на едни от най-талантливите дизайнери в индустрията, сред които Ив Сен Лоран, Марк Боан, Джанфранко Фере, Джон Галиано и от 2016 г. насам – Мария Грация Кюри.