„Само да сложим логото.“ Не, това още не е фирмена униформа.

„Ще вземем едни ризи и ще сложим логото.“

Чувала съм различни версии на това изречение достатъчно пъти.

И технически – да.

Можете.

Ще имате еднакви ризи. Ще имате логото на компанията. И ако целта е човек от 20 метра да разбере кой работи тук – задачата вероятно е изпълнена.

Само че това още не означава, че имате добра фирмена униформа.

Логото не може да спаси лошата дреха

Представете си красив хотел.

Архитект е мислил интериора. Някой е избирал осветлението. Друг е търсил точния нюанс на дървото. Има специално създадено лого, меню, табели, аромат във фоайето.

Всичко говори на един език.

И на рецепцията стои служител с произволна бяла риза, черен панталон и огромно бродирано лого.

Технически е брандиран.

Визуално обаче може да няма нищо общо с бранда.

И точно тук е разликата между дреха с лого и униформа като част от корпоративния образ.

Добрата униформа започва много преди логото

Когато мисля за униформа, първият ми въпрос почти никога не е:

„Къде ще сложим логото?“

По-интересните въпроси са други.

Какво трябва да прави човекът с тази дреха?

Стои ли осем часа прав? Навежда ли се? Вдига ли ръце? Работи ли в топло помещение? Среща ли се постоянно с клиенти? Има ли нужда от джобове? Колко често ще се пере дрехата?

След това:

Как изглежда компанията?

Какви са цветовете ѝ? Как изглежда интериорът? Какъв клиент иска да привлече? Какво ценово позициониране има?

И чак след това идват кройката, материята, цветът, детайлите – и някъде сред тях логото.

Понякога дори много дискретно.

Униформата има неприятната способност да умножава всичко

Тук има едно много интересно изследване.

Експерименти, публикувани в Journal of Applied Social Psychology, показват, че когато служителите са униформени, клиентите ги възприемат по-силно като част от една обща група.

На пръв поглед – чудесно.

Точно това искаме от униформата.

Само че има уловка.

Хората започват по-лесно да прехвърлят впечатлението си от един служител върху останалите и върху самата компания.

Тоест добрата униформа усилва усещането за организация.

Но ако обслужването е лошо, тя може да усили и това.

С други думи:

Униформата не е магически филтър, който прави бизнеса по-професионален. Тя е усилвател.

И точно затова трябва да се използва внимателно.

„Всички да са еднакви“ също не е достатъчно

Това е друг капан.

Имаме модел. Харесва ни. Поръчваме го за всички.

Само че „всички“ може да означава:

жена 158 см, размер XS;
жена 175 см, размер XL;
мъж 190 см;
служител на 25;
служител на 58.

Една и съща кройка няма магически да изглежда еднакво добре върху всички тези хора.

И тук според мен компаниите много често бъркат еднаквостта с последователността.

Екипът може да изглежда като един екип, без всички да носят абсолютно еднаква дреха.

Може да има две кройки панталони.

Различни дължини на туники.

Мъжка и дамска версия.

Риза за една роля и плетена блуза за друга – но в една цветова система.

Това е визуална система.

Не клониране.

Има още един човек, когото често забравяме – служителя

Можем да направим прекрасна униформа.

Да изглежда великолепно на moodboard.

Да стои чудесно на снимки.

И ако човекът, който трябва да я носи осем часа на ден, я мрази – проектът е провален.

Ако му е горещо.

Ако го стяга през раменете.

Ако няма къде да сложи телефона си.

Ако трябва да я глади половин час след всяко пране.

Ако се чувства нелепо в нея.

Тази дреха няма да бъде носена по начина, по който сме си я представяли.

Служителят ще навие ръкавите. Ще смени панталона. Ще разкопчае нещо. Ще сложи собствена жилетка отгоре.

И постепенно прекрасната концепция ще започне да се разпада.

Затова униформата за мен има три клиента

Компанията.

Служителят.

И крайният клиент, който я вижда.

Компанията иска последователен образ, разумна инвестиция и лесни последващи поръчки.

Служителят иска комфорт, функционалност и да не се чувства като ходещ рекламен банер.

Клиентът иска да види професионализъм, грижа и усещане, което съответства на мястото, в което се намира.

Точно затова един хотелски екип и един медицински екип имат нужда от съвсем различни решения, дори когато логиката зад тях е една и съща. А колко силно може да говори един цвят, се вижда най-добре при въпроса защо лекарите носят бяло.

Добрата униформа трябва да удовлетвори и тримата.

И чак тогава можем да решим къде да сложим логото.