Бели яки, сини яки… има ли още значение как се обличаме на работа?

Има изрази, които използваме толкова отдавна, че спираме да се замисляме откъде са дошли.

White collar. Blue collar.

Бели яки. Сини яки.

Едните работят в офиси, другите – с ръцете си. Едните са мениджъри, банкери, адвокати, счетоводители. Другите – механици, строители, техници, хора в производството.

Само че защо точно бяло и синьо?

Отговорът, както често се случва при мен, се оказа свързан с дрехите.

Преди професията да има LinkedIn профил, тя е имала риза

В началото на XX век облеклото доста ясно е показвало към коя част от работещото общество принадлежиш.

Офис служителите и хората на административни позиции носят бели ризи и бели яки. Това е дреха, която спокойно можеш да носиш, когато работният ти ден не включва машинно масло, прах, земя или въглища.

Белият цвят всъщност е бил своеобразен лукс.

Не непременно защото самата риза е била скъпа, а защото можеш да си позволиш тя да остане бяла.

Изразът „white collar“ се среща в писмен английски още в началото на XX век и по-късно се установява като обозначение на офисните, административните и управленските професии.

От другата страна са хората, които вършат физическа работа.

Техните ризи много често са от син деним или chambray – здрава, практична материя, подходяща за ежедневно носене. Синьото има и още едно огромно предимство: върху него прахът, петната и следите от работа просто се виждат по-малко.

През 1924 г. американският вестник Alden Times формулира разделението почти буквално: ако професионалните и офис позиции са „white-collar jobs“, тогава занаятите могат да бъдат наречени „blue-collar jobs“.

И така две ризи се превръщат в две социални категории.

Дрехата е казвала какво работиш, преди да си отвориш устата

Това е частта, която намирам за особено интересна.

Облеклото никога не е било само въпрос на естетика.

То е било информационна система.

По дрехите можеш да разбереш кой работи навън и кой – в офис. Кой работи с клиенти. Кой принадлежи към определена професия. Кой е началникът. Понякога дори кой има право да влезе през определена врата.

И разбира се – кой къде стои в социалната йерархия.

Само че днес тази система е започнала сериозно да се обърква.

CEO-то е по тениска, рецепционистът – с костюм

Представете си следната ситуация.

Влизате в скъп хотел.

Човекът на рецепцията е с безупречен тъмносин костюм, риза, кожени обувки и бадж.

След малко през лобито минава собственикът на технологична компания за няколко милиона евро – с дънки, тениска и маратонки.

Ако използвахме правилата от преди сто години, вероятно щяхме да объркаме кой от двамата има по-висок социален статус.

И това вече е напълно нормално.

В технологичния сектор дори се появи обратен сигнал: човекът, който има достатъчно статус, може да си позволи да не го демонстрира чрез традиционното бизнес облекло.

В същото време професии, които някога бихме поставили извън категорията „white collar“, стават все по-високоспециализирани.

Хирургът работи с ръцете си и носи scrubs.

Зъболекарят също.

Инженерът може половината ден да бъде пред компютър, а другата половина – в производствено помещение.

Архитектът може да дойде на среща по маратонки, докато човекът, който ви сервира кафе в петзвезден хотел, е с жилетка и вратовръзка.

Тогава какъв цвят са яките им?

Може би вече няма значение.

Но работното облекло не е изчезнало. Просто върши друга работа.

Преди сто години дрехата много често е показвала класата и професията.

Днес все повече показва бранда и контекста.

И това е съществена разлика.

Униформата на рецепциониста не трябва да казва: „Аз съм рецепционист.“

Това така или иначе е ясно.

Тя трябва да каже нещо за хотела.

Луксозен ли е?
Модерен ли е?
Класически ли е?
Артистичен ли е?
Минималистичен ли е?
Млад ли е като усещане?

Същото важи за медицинска клиника.

Scrubs вече не са просто „дрехите, които носи медицинският персонал“.

Цветът, кройката, материята и начинът, по който са комбинирани, могат да направят една клиника да изглежда технологична, спокойна, premium, семейна или стерилно институционална.

И тук за мен започва интересната част

Днес имаме много по-голяма свобода в начина, по който изглеждаме на работа.

И слава Богу.

Не смятам, че трябва да върнем времето, в което професията автоматично определя каква риза имаш право да носиш.

Но когато махнем старите правила, остава един много интересен въпрос:

Какво искаме да казват дрехите ни вместо тях?

За отделния човек отговорът може да бъде личен.

За бизнеса обаче той трябва да бъде стратегически – това всъщност е същината на бизнес имиджа.

Защото клиентът все още гледа.

Все още прави изводи.

И все още събира десетки малки визуални сигнали, за да реши каква компания стои пред него.

Само че вече не гледа цвета на яката.

Гледа цялата картина.

И ако тази картина минава през облеклото на екипа, следващият логичен въпрос е защо логото върху дрехата още не е фирмена униформа.